ПОРОДИ КОНЕ


ЧИСТОКРЪВЕН АНГЛИЙСКИ КОН

marpex blog image

Терминът „чистокръвен английски" описва коне, регистрирани в „Основната породна книга“ (General Stud Вооk), чието издаване започва през 1791 г. Предците на всички тези коне могат да бъдат проследени по мъжка линия до три арабски жребеца, внесени в Англия в края на XVII и началото на XVIII в.: Byerly Turk, Darley Arabian и Godolphin Arabian. По женска линия всички коне в книгата могат да бъдат проследени до около 30 кобили, В по-голямата си част с арабска кръв, които изначално били селектирани или внесени от крал Чарлс II в началото на XVII век. Те са познати още като „Кралските кобили“. Породата става изключително успешна при състезания, и кръвта на английския кон се използва за подобряване качеството на други стари породи коне. В днешно време чистокръвният английски кон се отглежда и участва в надбягвания по цял свят.

Породната книга се съхранява при Messrs Weatherby of Wellingborough, Northamptonshire, а типовете чистокръвен ангийски кон биват регистрирани там.

Чистокръвните кончета трябва да се регистрират до четиримесечна възраст. Изискваната информация е относно пол, възраст, цвят, белези, а също така и имена на предишен собственик и/или селекционер, както и на майката и бащата на кончето.

От 1974 г. Wcatherby's съхраняват и регистър за нечистокръвни коне, издаден преди това от мис Ф. М. Прайър (F. М. Prior) под заглавието НВ (half-bred)Stud Воок (Книга за полукръвни коне). До 1987 г. тя е служила за производството на чистокръвните жребци от кобили, които били утвърдени от Weatherby's. Влизането в този списък сега е по-улеснено, за да може в него да се включи производството на някои нечистокръвни жребци.

АРАБСКИ КОН

marpex blog image

Древна, основополагаща порода; използва се за подобрител на много от останалите породи коне. В България има породна асоциация на Арабския кон, която   следи за чистотата на развъжданите коне, регистрира ги и води породната книга. Арабският кон съчетава прекрасни естетически, физически, работни и психични качества. Обикновено е много здрав, издръжлив, лесно се приспособява към всякакви условия, притежава благороден характер и е лесен за отглеждане. Като ездови качества е бърз и повратлив, има елегантни движения и лека походка; като характер най- често е темпераментен кон, който оценява добрия ездач. Обикновено има тънка кожа и фина космена покривка; на цвят най-често е алест, сив и рядко - черен; на ръст не е висок - около 147-155 см в холката;има характерен вдлъбнат профил на челото, големи изразителни очи и широки, насочени напред ноздри.

ИЗТОЧНОБЪЛГАРСКИ КОН

marpex blog image

Породата е създадена в конезавода „Кабиюк“ край шумен и „Божурище“ край София (по-късно преместен в конезавода „Ст. Караджа“ край Балчик) чрез кръстосване на чистокръвни и полукръвни английски жребци с англо-арабски, арабски, полукръвни и местни кобили. Целта е била да се създаде универсална полукръвна порода, подходяща за условията в страната. Източнобългарският кон е признат за самостоятелна порода през 1951 г. Той притежава универсални качества, като е подходящ за езда и впряг, но е по-скоро ездитен кон. Използва се главно за класически конен спорт. Характеризира се със средно голяма глава, стеснена в долната част, с добре изразени очни орбити. Има прав профил на лицевите и челните кости. Ушите са нормално развити и добре поставени, шията е права, дълга, мускулеста и подвижна, гърбът е средно дълъг, обикновено прав и добре свързан с холката и поясницата. Гръдният кош е средно широк, дълбок и достатъчно дълъг. Краката са високи, с добре очертана мускулатура и здрави кости. На цвят е кестеняв, черен, алест, по-рядко сив. От 2006 г. у нас действа Асоциация на източнобългарски кон, учредена в родното място на породата - конезаводът „Кабиюк" край гр. Шумен.

ДУНАВСКИ КОН

marpex blog image

Снимка ezdapress.com

Дунавският кон е създаден в конезавода „Клементина“ край Плевен на основата на стадо от унгарската порода Нониус. Отличава се с пропорционална, суха и лека глава при кобилите и малко по-масивна при жребците. Врата е средно дълъг и сравнително добре замускулен при кобилите и малко по-мускулест при жребците. Холката е добре очертана и сравнително широка. Гърбът и поясницата са средни до дълги. Крупата е добре развита и мускулеста. Общо тялото е удължено и много добре замускулено. Гръдният кош е дълбок, широк и дълъг. Краката са по-къси, със здрави кости. Цветът на косъма е кестеняв или черен. Дунавската порода достига до 165 ст височина при холката. Представителите на тази порода са със спокоен темперамент, лесно се поддават на впряг и са превъзходни селскостопански коне. Главно разпространение е Северозападна и част от Южна България.

ПЛЕВЕНСКИ КОН

marpex blog image

Породата е чисто българска, създадена на основата на местни примитивни коне към края на XIX в. Целта е била да се получи добър войскови кон. Конете от тази порода са със здрави крайници, непретенциозни и много работливи.Височината при холката е 160-162 ст. Главата е средно голяма, с добре развити очни орбити. Шията е права, дълга, добре замускулена. Гърбът и поясницата са прави, широки, къси до средно дълги. Крупата е с нормален наклон, овална, добре мускулеста. Гръдният кош е дълъг, дълбок и закръглен. Крайниците са здрави, сухи, с добре изразени стави и сухожилия. В общ план тялото е закръглено. Цветът на косъма е кестеняв, алест, а може и черен. Движенията са плавни, елегантни. Породата се налага повече като ездова, особено в класическите дисциплини на конния спорт. За подобряване се използват чистокръвни английски жребци-пепиниери.


Обадете ни се